Просрочени задължения по договор за банков кредит

При просрочени задължения по договор за банков кредит, банката много често предлага на потребителя, сключване на споразумение, при което падежиралите и непогасени лихви се включват към размера на редовната главницата. По този начин главницата се увеличава и включените суми се олихвяват с договорения годишен лихвен процент. Законосъобразно ли е подобно споразумение? Отговор на този въпрос ще бъде даден много скоро от Върховен Касационен Съд, т.к. с Определение № 94 от 24.01.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. по описа на ВКС е допуснат до касационно обжалване следния въпрос:

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД?

Пълният текст на определението:

Определение № 49 от 24.01.2019 г. по т. д. № 1504 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение
Чл. 280, ал. 1 ГПК
Чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Чл. 288 ГПК
Чл. 10, ал. 3 ЗЗД
Чл. 143, т. 10 ЗЗД
Чл. 143, т. 3 ЗЗД
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното К. Недкова т. д. N 1504 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България” АД –гр.София, срещу решение № 20 от 15.01.2018г., постановено по в.т.д. № 568 по описа за 2017г. на Апелативен съд –Пловдив, с което е потвърдено решение № 344 от 29.06.2017г., изменено с определение № 1292 от 08.08.2017г. и поправено с решение № 414 от 08.08.2017г., постановени от Окръжен съд –Пловдив по т.д. № 680 по описа за 2016г. в отхвърлителната му част. С последното е оставен без уважение предявеният на основание чл.430 ТЗ при условията на солидарност осъдителен иск от банката срещу Х. А. К. и А. Б. К. за разликата над уважения размер от 29 754.93 евро до пълния претендиран размер от 38 499.79 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № HL29124 от 12.11.2007г. и последващи допълнителни споразумения
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не споделя изводите на съда за наличието на т.нар. „анатоцизъм”, тъй като е приел, че е налице нищожност на уговорките в допълнителните споразумения за капитализация на просрочените задължения и в резултат на което се е произнесъл в нарушение на чл. 10, ал. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че въз основа на Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) е преструктуриран дълга/експозицията, направено с подписването на процесните допълнителни споразумения към договора за кредит, поради което в конкретния случай не може да се приеме, че е налице анатоцизъм. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция, както и пропорционалното част на разноските в предходните съдебни инстанции.
Ответниците по жалбата и по делото, Х. А. К. и А. Б. К., не представят писмен отговор, с който да изразят становището си по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното от първостепенния съд решение в обжалваната му част, решаващият съд е споделил извода му за очевидна неправноправност по смисъла на чл.143, т.3 и т.10 ЗЗД на разпоредбите по чл.3, ал.1 и чл.5 от сключения между страните договор за потребителски кредит HL 29124 от 12.11.2007г. (л. 12 и сл. от т.д. 680/16 на ОС-Пловдив). В аргумент е изтъкнал, че същите позволяват на банката едностранно и периодично да определя собствения си базов лихвен процент, чрез който обаче се формира не само размерът на договорената възнаградителна лихва (цената на договора), но и размерът на наказателните лихви. След обсъждане твърдението на въззивника (настоящ касатор) за липсата на анатоцизъм в сключените между страните допълнителни споразумения за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената час от главницата, апелативният състав е намерил същото за невярно. В обосновка е посочил, че дори и да е номинално прибавено към главницата, по своето основание вземането за лихви продължава да е същото вземане за лихви, защото по произход то няма нищо общо с първоначалното договорно основание, на което вземането за главница е възникнало. Съответно е заключил, че щом вземането за изтекли лихви е било променено на главница, върху която се начисляват лихви, е налице анатоцизъм, което води до неговата нищожност на основание чл.26, ал.1 ,предл. 1-во, във вр. чл.10, ал.3 ЗЗД. В подкрепа е изложил, че макар Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) да е действала по време на сключването на петте допълнителни споразумения от датите 11.03.2009г., 31.03.2010г., 28.12.2011г., 29.11.2012г. и 25.11.2013г., то предвидената в чл.10, ал.3 ЗЗД законодателна делегация на БНБ изобщо не е била упражнена и каквото и да било нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви в наредбата няма, нито е била предвидена възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции на банката чрез споразуменията по чл.13, ал.2, вр. ал.1 от цитираната наредба, да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение чрез прибавяне на просрочените задължения към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм, съгласно чл.10, ал.3 ЗЗД?; 2/ Сключването на допълнителни споразумения, с които се преструктурира кредитно задължение, равнозначно ли е на индивидуално договаряне на клаузите в тях или преценката за тяхното индивидуално договаряне следва да се извърши при условията на чл.146, ал.2 ЗЗП?”. По отношение на първи въпрос касаторът се е позовал и на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а спрямо втори въпрос твърди наличие на противоречие на обжалвания акт с решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ІІ ТО на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първият въпрос, свързан с приложението на чл.10, ал.3 ЗЗД, предпоставя допускането на касационния контрол. Същият е обусловил изхода на спора, поради което спрямо него е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Осъществена е и поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на
касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Вторият въпрос не е разглеждан от въззивната инстанция, поради което по отношение на него липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос: „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 342,07 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 15.01.2018г., постановено по в.т.д. № 568 по описа за 2017г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора, „Юробанк България” АД –гр.София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 342,07 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.